„Вторият сборник с разкази на Венцислав Божинов „С аромат на тютюн“ го превръща категорично в зрял автор със своя дума в литературата ни. Той умее да види своите герои и да изгради атмосфера, но това го умеят мнозина. Той умее обаче и най-важното от изкуството на разказвача – да създаде запомнящи се произведения с много прецизно изчислен център на въздействие, които продължават своята невидима работа в сърцето дълго след прочита. 

Всъщност няма нужда от повече думи. Просто прочетете на крак в книжарницата поне един от следните разкази – „Отпътуване“, „Осили“, „Куклата“, „Сцена“ (този вече може да се нарече „христоматиен“), „С аромат на тютюн“ или „Ибис“. И ще ме разберете.

Отдавна не се бях радвал така на разказите на по-млад писател.“

– Деян Енев