Награда „Букър“ за 2025 г.

„Плът“ е книга за това какво означава да живееш, какво означава да умреш, с какво си струва да запълниш времето между двете и какво е да минаваш през дните си с машина от плът.

Този хипнотичен, тревожно мъдър роман разказва за Ищван, който от отчужден мълчалив младеж се превръща в отчужден мълчалив мъж. Животът му е пълен със сблъсъци, с тъмните облаци на разочарованието, с погребани чувства и тихите дълбини на травмите. Въздействието на творбата идва не толкова от написаното, колкото от онова, което Салаи е предпочел да премълчи и да остави на въображението ни. В Ищван той е създал по възможно най-пестеливия, минималистичен начин съвременен антигерой в традицията на Камю и Достоевски, мощен портрет на мита за свободната воля и на отчуждението, за да разкаже за нашето пътуване през вечно променящия се свят и да ни призове да не се отчайваме и да вярваме не само в силата на литературата, но и един на друг.

За Дейвид Салаи казват, че никой не е успял да предаде по-вдъхновено свръхсамотата на днешна Европа.

Роден е през 1974 г. в Монреал, Канада. Майка му е канадка, а баща му – унгарец. Семейството се преселва в Бейрут, но заради гражданската война, избухнала в Ливан, търси убежище в Лондон. Салаи е завършил Оксфордския университет и известно време работи в търговията. Пише от 10-годишен, защото, както споделя, му е интересно да разбули тази велика манипулация – художествената литература, на която писателят подлага своите читатели. Сред любимите си книги посочва „Хобит“, макар че смята „Властелинът на пръстените“ за скучен. На 12 години изчита целия Фредерик Форсайт и е вдъхновен от книгите му, макар и да споделя, че днес те едва ли ще успеят да задържат вниманието му. През 2009 г. заминава за Унгария, родината на баща си, уж за кратко, по семейни дела, но после се установява в Печ за 10 години, защото там е по-евтино и може да свързва двата края с хонорарите от книгите си, което му дава свободата да пише. Днес живее с жена си и с двете си деца във Виена. Автор е на 6 романа.