Човек живее и си отива, на този свят всички сме гости, всички сме временно тук, но спомен за нас може и да не остане, затова трябва да оставим знак, при това такъв, че да ни осигури безсмъртие. Ако не с делата си, то поне с безсмъртието на камъка, върху който издълбаваме последното си послание.

Епитафията като литературен жанр съществува повече от двайсет и пет века. Тя е неразделна част от подготовката за отвъдното, от осъзнаването на смъртта и от праисторическото желание след нас да остане знак, да има диря, която да напомня, че сме живели. Именно там – върху надгробната могила, е мястото, на което понякога литературата и смъртта си подават ръка и остават преплетени завинаги.

„Memento mori. Избрани епитафии“ събира най-ярките образци на епитафии, достигнали до нас през вековете и излезли изпод перото на някои от най-даровитите умове в човешката цивилизация. Редом с тях са представени някои куриозни надгробни надписи, а също и част от използването на жанра като мощна сатирична и изобличителна сила. Всички тези творби очертават контура на предсмъртния завет и изграждат цялостната представа за отношението на великите към смъртта и отвъдното.
 

Трябва да вярваме повече в истински сигурните неща, от които не можем да избягаме - като смъртта и данъците.
Даниел Дефо
 
Завещавам цялото си имущество на съпругата си само при условие, че се омъжи отново. Така ще има поне един човек, който ще съжалява за смъртта ми.
Хайнрих Хайне
 
Естествена смърт е, когато я получаваш без помощта на доктор.
Марк Твен
 
Има и по-лоши неща от смъртта. Например опитвали ли сте се да прекарате цяла вечер с продавач на застраховки?
Уди Алън